2014/02/14 
Потропвайки, за да се стоплят в ледения студ, около 40 мъже чакат на площад в югозападната част на Мадрид, за да получат предложение за работа на черно. Тази практика е разпространена в Испания, където сивата икономика представлява една четвърт от брутния вътрешен продукт на страната.
„Много от нас работеха в хубави компании, но сега ни остана само това”, оплаква се Карлос Гонзалес, 35-годишен мъж от Перу, който през 2004 година е пристигнал в Испания, за да работи в строителния сектор преди спукването на балона на имотите през 2008 година. Всеки ден Карлос пристига в 6 часа сутринта на площад „Елиптика” – сборен пункт за зидарите, електротехниците и водопроводчиците, които се надяват на предложение за работа.
„Вземат те и ти плащат на ден без фиксиран договор”, обяснява Виорел Драгич, румънски майстор на 40 години, който наскоро е работил по санирането на сгради за 1000 евро и е получавал по 50 евро на черно в продължение на четири дни без право на социална осигуровка, нито обезщетение за безработица. Той обаче е почти щастливец, тъй като „най-често ти плащат по 25-30 евро за цял ден”, казва мароканецът Гани Сарой.
Скоро идва камионетка и кандидатите се приближават. Преговорите продължават едва няколко секунди. Двама мъже се качват в колата. Останалите продължават да чакат, надявайки се на временна работа. „Трябва да оцеляваме, защото имаме деца и трябва да изплащаме апартаментите си”, казва Гонзалес.
Черната икономика в Испания „винаги е била проблем”, който бе „утежнен от кризата”, признава Сантос Ногалес, ръководител на синдиката UGT в сектора на хотелиерството – един от най-силно засегнатите браншове наред със строителството. В задушената от безработицата страна „работата на черно не познава национални различия. Този феномен засяга както имигранти, така и много испанци”, подчертава той.
Според доклад на синдиката на данъчните инспектори „Геста” от 2008 година насам трудът на черно в Испания се е разширявал със средно 15 милиарда евро на година, за да достигне близо 253 милиарда евро през 2012 година или 24,6% от БВП. Според приблизително изчисление за периода 2012-2014 година загубата за държавната хазна е била 150 милиарда евро.
Според Ногалес секторът на туризма, който през 2013 година достигна рекорд от 60,6 милиона чуждестранни туристи, е добър пример. „Дейността се увеличи, но броят на договорите не се повиши”, казва той. Обяснението се състои във факта, че много „служители на половин работно време” се трудят „на пълно работно време, до 45 часа на седмица”, без да обявяват това.
Ногалес обаче подчертава, че в страна, в която има над 5 милиона безработни, правителството предпочита да „си заравя главата в пясъка”, тъй като тези доходи „обясняват защо в Испания няма взривоопасен социален климат”.
Според председателя на „Геста” Карлос Крузадо „основният проблем” е друг. През 2010 година „достигнахме до заключението, че над 72% от всички измами идват от големите компании и богатите хора”, казва той. Според данъчните инспектори колкото по-големи са предприятията, „толкова по-сложни са механизмите и толкова по-често тези дружества прибягват до сложни системи за плащане на по-малко данъци”.
Поради този факт данъчните измами са трудни за хващане. Крузадо обаче алармира, че измамите, наред с многобройните случаи на корупция сред политиците, карат испанците да отхвърлят системата, което се изразява и в отказ да се плащат данъци. /По АФП и „Фокус”