2016/06/25 
Най-популярният политик в Испания в момента, броени дни преди предсрочните парламентарни избори, е 30-годишен марксист, който настоява за премахване на монархията и смята, че системата на капитализма ще се разпадне заради собствените си противоречия, разказва “Файненшъл таймс”.
Според самия Алберто Гарсон този факт означава, че в страната нещо се случва, щом убеден републиканец и комунист като него е най-харесваната политическа фигура.
Гарсон е лидер на малката крайнолява формация “Обединена левица”. Преди няколко месеца тя се обедини с движение “Подемос” (“Ние можем”), обявяващо се срещу мерките за строги икономии.
Проучванията на общественото мнение преди изборите тази неделя сочат, че новата формация “Унидос подемос” (“Заедно можем”) ще бъде втора политическа сила с 25% от вота, измествайки традиционната левица. Като победител се очертава управляващата Народна партия, но по всяка вероятност тя отново няма да получи достатъчно гласове, за да управлява самостоятелно. Това означава, че крайната левица може да се превърне в основен претендент за съставяне на правителство.
Една от причините за успеха на “Унидос подемос” е именно Гарсон, пише “Файненшъл таймс”. Той се харесва на младите избиратели, разочаровани от статуквото. В същото време не предизвиква крайни реакции като лидера на “Подемос” Пабло Иглесиас.
Двамата са много различни, пише вестникът. Докато Иглесиас е известен като талантлив оратор, който умее да привлича публиката, Гарсон, автор на няколко икономически книги, предпочита по-кротките изяви. По думите му неговата партия все още вярва в класовата борба и в необходимостта от победа над капитализма, докато от “Подемос” са “постмарксисти”.
Въпреки това сливането на двете формации не е лишено от логика, тъй като испанската избирателна система е неблагоприятна за малките партии. Така например на редовните избори през декември 2015 г. “Обединена левица” на Гарсон получи 4% от гласовете, но едва 1% от депутатските места.
Сега “Унидос подемос” имат добри шансове да предявят претенции към властта, но за да сформират кабинет, ще им е нужда подкрепата на социалистите. Те от своя страна са изправени пред труден избор – дали да формират широка коалиция с традиционния си враг Народната партия, или да предпочетат най-новия си опонент и пряк конкурент за гласовете на левите избиратели.
Ако попадне в управлението, Гарсон има за цел да създаде 300 000 работни места чрез програма за инфраструктурни проекти, финансирана от по-високи налози върху капиталовите доходи и намаляване на данъчните облекчения за бизнеса. Освен това той би се присъединил към искането на страни като Гърция, Португалия и Италия за по-експанзионистична икономическа политика и край на мерките за строги икономии. Но първо испанците трябва да решат дали това да се случи с вота си в неделя.
Днес