“ПЛАЩАМЕ ДАНЪЦИ КАТО ВСИЧКИ ФИРМИ”,
с Рени Младенова от валенсианската асоциация “Прогрес” разговаря Росица Василева от Тарагона
Защо е трудно, но и неизбежно поддържането на нашенска асоциация в Испания, на този и други въпроси потърсих отговора от Рени Младенова, 49-годишната плевенчанка, която преди седем години с ентуасиазъм решава да създаде първата българска асоциация във Валенсия и Първото българско неделно училище „Васил Левски“.
Рени е с икономическо образование, а хобитата ѝ са четенето на книги и списания и шиенето на гоблени. От десет години работи в автогарата във Валенсия за български транспортни фирми с маршрут Испания-България. Разказва, че именно срещите с българите там през март 2009 г. я карат да се замисли върху основаването на тамошна асоциация, с което се гордее.
- Асоциациите са дружества с нестопанска цел и без право на търговска дейност. Някои бивши и настоящи председатели обаче отказват да разговарят по темата още щом чуят думата “асоциация”. Как го обяснявате? И защо е трудно поддържането на една асоциация – кои са пречките, но и положителните страни?
- “Прогрес” от създаването си работи в помощ на българите във Валенсия чрез организирането на курсове по испански, участия в мероприятия, намирането на работа на сънародниците ни.
В училището всяка събота изучават родния ни език около 150 българчета. Разполагаме с десетима преподаватели с необходимото образование според изискванията на министерството и с професионален опит в България. Участваме във конкурси, фестивали… Има създадени и четири групи за народни хора и танци. Фолклорната група има участия във Валенсия и в цяла Испания, а миналата година участваха в Международния фестивал Диамонд в Рим.
Към училището също има създадени четири групи за народни танци. Щастлива съм, че децата ни обичат много българския фолкор – на концерти едва смогваме да облечем осемдесетте танцьорчета! А концертите ни са посещавани от 400 българи и залата не винаги успява да ни побере!
Много е трудно поддържането на асоциацията. Средствата са единствено от МОН и се изразходват само за целите на учениците, и то за конкретни неща – учебници, помещение, народни носии и извънкласни форми. Съответно за всички останали разходи използваме средствата от минималната такса, която събираме просто за да оцелеем наистина – наемането на зала за концертите по Коледа и 24-ти май, плащането на данъци, на счетоводната къща месечно…
За съжаление в Испания Законът за асоциациите е същият като за фирмите, т.е. третират ни като фирма относно данъци, такси, което не мога да проумея, тъй като не продаваме продукт, съответно те не ни помагат финансово с нищо, напротив, плащаме данъци като всички фирми!
- Как поддържате контакти с останалите асоциации тук – съвместни мероприятия, сбирки?
- Работим понякога съвместно с български асоциации от Бенидорм, Аликанте, Мадрид.
Удоволствие е да гледаш щастливите грейнали личица на нашите малки ученици, как заедно с преподавателите пишат, учат и четат, танцуват народни танци, пеят български народни песни! Радвам се, че всички ние с преподавателския колектив допринасяме за една чудесна българска атмосфера далеч от родината!
- Пожеланието Ви към българите в Испания? Може би нещо ведро, което да ги окуражи в съвсем не лекото всекидневие на емигранти?
- На всички българи пожелавам много здраве, да имат работа, за да им е по-леко в трудното ежедневие на емигранта! Да не забравят родителите и роднините си в България! На всички дечица пожелавам да посещават българските училища в чужбина – те са светило към бъдещето им! Никога да не се срамуват да се нарекат българи!
Росица ВАСИЛЕВА
“Изкуство в раница с Росица Василева” / “Arte en la mochila con Rossi VAS”
https://m.facebook.com/izkustvo.v.ranica?ref=bookmarks