2016/11/27 
“Дърворезбата е отиване и връщане до един друг свят. Режеш с длетото и се молиш”
С дърворезбаря Петър Коев
разговаря кореспондентката ни Росица Василева
Петър Коев е родом от Южна България, но от двайсет години живее със семейството си във Валенсия. По професия е учител, а с дърворезба се занимава от тринайсет години, след като дълго е рисувал къде ли не: оставял е изображения по стени, върху платна, в циркове, вили, къщи…
Скромен човек е, обича много работата си и се радва на признанието на клиентите – мъже, жени, деца, не ги дели по класа, произход, професия, важното е да ценят и харесват произведенията му. Разказва с охота и разпалено за дейността си.
-
Живеем в задъхано време – всеки с проблемите и грижите си. Като че ли не ни остава много време за изкуство? Въпреки всичко сте се ориентирали и се занимавате с едно много изящно творчество. Как стана това?
-
Последното, което ме тикна окончателно към дърворезбата, беше, че на изложение във Варна видях една работа на хан Аспарух – отдалече приличаше на кошер или пожарникар: само един голям шлем и отдолу се подаваха едни мустаци! Ако не пишеше, че било хан Аспарух, не можеш го позна! Питах, но авторите се държаха много надменно. Това ми даде огромна енергия и така създадох моя Хан Аспарух, който сега стои на профила ми (по картина на Димитър Гюдженов, в личния профил на събеседника във фейсбук, бел. журн.).
В дърворезбата избрах най-трудния път – реалистичният стил, скулптурна дърворезба, портрети, защото другите правят все едни и същи работи: сухи византийски икони, които изглеждат като болни. Те стават по-лесно и по-бързо се продават, но аз мисля, че на България ѝ трябват и нейните истински икони – царе, герои, велики хора… Затова се учи анатомия на лицето, на тялото, на мъжа, жената, на животните. Аз съм давал доста пари за учебници, които навремето ги нямаше в България.
Ако избереш по-лесното, не се развиваш – нито ставаш майстор, нито създаваш име.
-
Имате техническо образование, учител сте. Откъде тази любов към
изящните изкуства?
– Работата с дърво винаги ме е привличала. Дядо работеше много добре с него, а брат му беше бъчвар и често ме вземаше с него. Много съм благодарен и на моите учители по дървообработване и рисуване – Иван Желев и Костадин Гинчев, на учителите по история и литература, на бойните командири от танковия полк в Хасково! Отличното рисуване помага много в дърворезбата заедно с машинното чертане от техникума и колежа. Затова не съжалявам, че получих техническо образование. Учението в изкуството вървеше успоредно с тях, едното не пречеше на другото. Като техник станах учител, и то с прекрасна диплома, а като артист стигнах до това рисуване и дърворезбата.
-
Как творбите Ви стигат до ценителите? Къде ги излагате?
– Работите излагам във фейсбук страницата си – Petar Koev Woodcarving, и добре че дойде такова време да те виждат в цял свят, без да се молиш на мастити културтрегери да те благословят с вниманието си! Затова не се натискам на задруги, съюзи, изложби и т.н. Микеланджело и гръцките майстори не са членували никъде – те самите са станали школи.
Моите клиенти са всякакви хора – мъже, жени, деца, не ги деля. Много пъти съм подарявал неща, отказвал съм пари. Не ти ли хареса човекът, не ти трябват нито парите, нито очите му.
– Какво Ви дава работата? Все пак изисква постоянен и упорит труд.
– С дърворезба човек може да постигне много, но трябва да работи качествено, да не си лаком, да се учиш непрекъснато и да те е срам от себе си, ако сгрешиш. Така мисля аз.
За мене дърворезбата е едно отиване и връщане във и от един друг свят, една терапия, релакс. Има и ядове, разбира се. Режеш с длетото и се молиш да се изчисти, да не ти влезе в окото, да не се развали материалът, трудът ти.
Интервюто взе:
Росица ВАСИЛЕВА
“Изкуство в раница с Росица Василева”
”Arte en la mochila con Rossi VAS”