2015/04/17 
Мария е бясна. Току що се е разделила с 300 евро, плащайки глоба за кутийка бира, изпита на откритo. Цялата глоба е 600 евро, но след обжалване, властите „благосклонно“ са свалили на 300 – според съда, полицията е трябвало да „арестува“ и бирените кутийки, за да има доказателства.
„Глобиха ни всички. Общо пет човека – всеки един по 600 евро! Това нямаше да ни се случи ако бяхме с вратовръзки и костюми…“ Според Мария и приятелят и Серхио, истеризиралата власт упражнява финансов натиск като първо ниво на репресия срещу различните, срещу „другите“. Глобата за пиене на алкохол извън заведение в големите градове като Мадрид е бледа илюстрация на онова, което може да ти се случи, ако испанската държава реши, че си ѝ враг. За „врагове на държавата“ дебнат настръхнали камери по площадите и маскирани с „качулки“ полицаи из Мадридските улици. А враг е всеки, който не е съгласен със статутквото, подържано от така наречената PPSOE. (PPSOE игра на абревиатури, в която са слети съкращенията на Народната партия (Partido Popular) и Социалистическата партия (Partido Socialista Obrero Español). Тази абревиaтура е символ на парламентарната диктатура с две лица и едно тяло.
Същите хора, несъгласни с двупартийния корумпиран режим, излязоха масово на улицата през май 2011. За наблюдаващите Испания отвън, онези месеци на протести приключиха с разотиване по домовете и без никакъв осезаем резултат.
Основните медии в Испания и по света разказваха доволно историята за несбъднатия протест. За това, че няма друг изход от кризата освен да сведем глава и безропотно да плащаме на банките с живота си. Но тази история се разпиля на парчета, когато новосформираната партия ПОДЕМОС спечели 5 евродепутатски места на изборите за Европейски парламент в Испания през 2014. Оказа се, че движението 15М – кръстено на първия голям митинг в Мадрид – е родило една политическа алтернатива, в която мнозина вярват.
Днес същата партия е сочена в много социологически проучвания, като първа политическа сила при едни евентуални избори. Всъщност, дали ПОДЕМОС ще успеят да победят на изборите през 2015, не е вече тема в Испания. Въпросът е с колко! И ако не достигнат гласовете, с коя друга партия биха създали стабилно мнозинство.
Движението от онези дни роди множество партии, организации и форуми. Но само ПОДЕМОС успяха да убедят по-голяма част от избирателите, че действително „могат“ (от podemos – можем) Най-голяма заслуга за успеха между избирателите се приписва на Пабло Иглесиас – лидер на ПОДЕМОС. (По една ирония на съдбата, това е и името на основателят на Социалистическата партия, роден през 1850).
Като университетски преподавател по политически науки и водещ в собствено телевизионно шоу, Пабло се справя прекрасно със задачата да представи идеите на ПОДЕМОС на средностатистическият испанец. Той приема всяка покана за телевизионен дебат или интервю, която му се отправя (партията се финансира чрез дарения от Интернет и не може да си позволи да произвежда клипчета или да плаща на журналисти за „обективно“ отразяване на партийни събития). Другото оръжие на Пабло Иглесиас е умелото му успокояване на идеологически страхове. Той многократно настоява, че ПОДЕМОС не е социалистическа партия, нито комунистическа, камо ли анархистка. Партията е „истинска“, „реалистка“ (Realistas) и не робува на идеологии. По този начин Иглесиас се стреми да зарови кървавите томахавки от времето на гражданската война и да привлече колкото се може повече гласове от лагера на социалистите, без да ги плаши.
Пабло бе запитан в рамките на един ляв форум, защо не говори открито за комунизъм, социализъм или анархия. Отговорът му изтече в YouTube и разкрива много за стратегията на ПОДЕМОС. Пабло отговаря с анекдот от времето на създаването на движението 15М. Когато на площада се събрали негови студенти заедно с маса хора, необременени от идеологии, студентите останали потресени и тъжни – хората не си давали сметка, че са работническа класа.
– Да, обикновените хора не са чели Ленин, но са част от промяната. Те не знаят за съществуването на класите и не знаят нищо за историческият материализъм, но учейки децата си да делят играчки с други деца, те учат децата на едно ново общество. Миейки чинии вечер, докато жена му си почива от тежкият работен ден, мъжът е феминист, макар и да не е чел Ема Голдман. И това са мнозинството испанци – те са антикапиталисти без да го съзнават! Надеждата на партиите на статуквото е да ни видят по манифестациите носейки портретите на Маркс и Ленин. Да ни вкарат в клишето и там да ни осмеят!
ПОДЕМОС настоява, че притежава и вече натрупан опит извън рамките на реториката. Някои от лидерите ѝ са участвали в генерални събрания за обсъждане и приемане на основни закони, свиквани в Боливия, Никарагуа, Венецуела и Еквадор. Били са съветници на Ево Моралес и Уго Чавес. Последното по-скоро натежа на новата партия, защото сатанизираният в Европа образ на Чавизма отблъсква избирателите. Дясната пропаганда се нахвърли срещу Пабло Иглесиас и той трябваше да се разграничи, отново разказвайки за мекия социализъм, който ПОДЕМОС представлява – нищо общо с национализациите на Чавес.
Въобще приближаването на ПОДЕМОС до социалдемократическите платформи, „отрезвяването“, е „надеждата“, която някои политолози и журналисти в Испания поддържат. Дано не се случи, защото онова, което днес превръща ПОДЕМОС в събирателна сила на всички антисистемни гласоподаватели е нетипичноста ѝ. Различността.
Защо Серхио ще гласува за ПОДЕМОС ? Защо въобще ще гласува? Последният път, когато го срещнах беше анархист?
Серхио познава дилемата и си е приготвил отговор:
„Защото ни натиснаха! Защото фашизмът е в настъпление. Искат да приемат нов Наказателен Кодекс и още куп закони, които са изключително репресивни. За мен е важно е, че ПОДЕМОС възникна от улицата. Че уставът им бе отворен за дискусия и гласуване в Интернет. Важното е, че не са професионални политици, а хора, като теб и мен. Без вратовръзки и политически грим! Но най-важното е, че могат да дадат отпор на терора от дясно, на който сме свидетели в момента. Успяха да обединят хората, които бяха разпръснати по множество леви партийки и организации. До урните ще отидем рамо-до-рамо с комунистите, с работниците и с интелектуалците. Защото друг шанс нямаме. Всъщност друг шанс има, разбира се, но в момента на никой не му е до война… Гадовете държат оръжието!“
И наистина, в подготвените и приети с гласовете на управляващата Народна партия поправки в Наказателния кодекс, има законови мерки, чието разширено тълкуване може да послужи за инструмент на една диктатура. Всъщност, познавайки обострените политически нрави на Испания, мога да се обзаложа, че ще послужи.
Например член 559 криминализира „разпространението на послания и лозунги, които нарушават социалният мир…“. Тоест, ако един съдия реши, би могъл да вкара в затвора от 3 месеца до 1 година, всеки редактор на вестник, осмеляващ се да пише срещу установеният държавен ред.
Освен новия наказателен кодекс се обсъждат и промени в т.нар. Закон за гражданска сигурност (Ley de Seguridad Ciudadana) и Закон за частната сигурност (Ley de Seguridad Privada). Като схемата и при трите закона бе една и съща –
1. Твърдото фашистко ядро на партията предлага абсурдно преувеличени наказания и законови промени.
2. Различни професионални организации, НПО-та, леви медии, „гражданско общество“ скачат срещу така предложените промени.
3. Излиза министърът на правосъдието и обявява, че така предложените промени са оттеглени и ще влязат в сила „по-меките“ варианти.
4. „Гражданското общество“ доволно млъква, а от Народната партия са прокарали фашисткия си закон. Е, не съвсем във варианта, който са мечтали, но и това ще стане един ден.
Серхио и приятелката му Мария са окрилени. Виждам плам в очите им и чувам надежда в гласовете им. За това не ми се ще да подхващам болните теми, а тях ги има…
Но Серхио ме познава добре и започва сам: „Има, разбира се и критика. В края на краищата това е партия. Партия чиито лидер избрахме чрез отворено гласуване, без да познаваме други лидери. Просто той е постоянно по екраните…“ Основна критика е обвинението, че има отказ от идеята за хоризонтално управление на структурите на партията. През февруари привържениците на ПОДЕМОС в Андалусия си избраха водач, който без много дискусии беше премахнат от централното ръководство в Мадрид и на негово място бе поставен удобен на ЦК човек.
Испанците в емиграция с които разговарях за ПОДЕМОС също ме заливаха с критика – решението „от горе“ за Андалусия, финансирането от Венецуела и Иран (Иран е главният спонсор на телевизионното предаване на Пабло Иглесиас Fort Apache), неясните намерения на партията относно следизборните коалиции, неясни икономически намерения и т.н. и т.н. Но завършваха изречението с „… аз ще гласувам за ПОДЕМОС, разбира се, но еди-какво си не ми харесва“.
Останах с усещането, че в Испания ножът е опрял до кокала. След идването на Мариано Рахой (председател на НП и премиер на страната) на власт, десните консервативни сили решиха да си върнат за годините стоене в опозиция и настъпиха по всички фронтове. Едрата индустрия е ухажвана. Работниците унижавани. Мой познат от години работи във фабрика в своето село в централна Испания. Преди няколко месеца фабриката смени собственика си и сега всички работници работят на месечни договори. В края на всеки месец моят приятел получава СМС, в който го известяват, дали следващият месец ще работи или не. Сигурност в неговия живот няма. От едната страна е фабриката, която праща СМС-и, от другата страна е ипотечният кредит, които трябва да изплаща…
Но хората на Испания са доказвали и преди, че могат да се борят. Статистически факт е, че милиардерите и крайно бедните се увеличиха след „кризата“ от 2008 година. Но едрите капиталисти, които допуснаха контролираната криза, за да натрупат повечко пари, забравиха или просто пренебрегнаха факта, че тя допринесе за отпускане на упойката над масите. Изведнъж стана трудно да се взима кредит за нови телевизори, коли и къщи и хората започнаха да се събуждат… СИРИЗА в Гърция и ПОДЕМОС в Испания са точно тези хора, които се усетиха.
Дано се окажат несправедливи сравненията с идването на власт на Фелипе Гонзалес – легендарна победа на испанските Социалисти. Победа достигната чрез лозунга „За промяна!“ – „Por el cambio!“. Много близък до сегашното обещание на Пабло, че „2015г, ще бъде година на промяната!“. Тогава, през 80-те, испанските социалисти дори настояват Кралство Испания да не влиза в НАТО. Прочутата фраза, емблематична за модерната история на Испания, „OTAN de entrada No!“(„Не на влизането в НАТО!“), принадлежи на Испанската социалистическа работническа партия. Същата партия, за която днес хората говорят с още по-голямо пренебрежение, дори и от пренебрежението към десните консерватори от НП.
М. Модрин
http://bezlogo.com