Рамис Шукриев и тримата му сина обвинени в експлоатацията на десетки сънародници от Плевенско
В 25-та зала на Съдебната палата във Валенсия четирима ниски мъже, чернокоси и мургави, слушат с наведени глави българския преводач, който обяснява на съда историята на една от 33-те техни предполагаеми жертви, съобщава Инясио Сафра в обширен репортаж в големия мадривски в. “Ел Паис”.
Обвиняемите са неподвижни и почти не говорят помежду си. В ареста са от 21 октомври 2016 г. и са заплашени с по 291 години затвор, но не изглеждат страшни типове, пише репортерът.
44-годишният Рамис Рахимов Шукриев, познат още и като Рамадан, и тримата му сина на възраст между 20 и 30 години, са обвинени, че третирали практически като роби и експлоатирали в испанските портокалови плантации и картофени полета свои сънародници от Северозападна България, откъдето са самите те.
Прокуратурата им е предявила общо 63 обвинения – за нечовешко отношение и за нарушаване на правата на работниците за общо 1164 години затвор, или по 291 г. на човек. Може да им бъдат наложени и глоби от по 2400 евро за всяко от 30-те обвинения за нарушаване правата на работещите, което прави по 72 000 евро на обвиняем, или общо 288 000 евро. Има и пети обвиняем – брат на Рамадан, за когото властите искат 18 г. затвор.
Според правосъдното министерство на Испания обвиняемите са част от семейна престъпна структура със строга йерархия, занимаваща се с трафик и експлоатация на хора в Испания. Доказано е, че са прибрали 69 500 евро, плюс още други суми “на черно” от различни земеделски фирми в цяла Испания – Мурсия, Валенсия, Валядолид, Бургос, Сеговия, Авила и др.
Очаква се процесът да приключи в края на месеца.
Хосе Мария Веласкес и Цветелина Петрова, първите им адвокати след ареста, разказаха, че техните бивши клиенти въобще нямали понятие защо са в ареста и смятали, че рискуват 2 г. затвор.
Според двамата юристи обвиняемите въобще не се считали за “мафиози”, а гледали на себе си като на “фермери”, колкото и брутални да били техните методи.
В съда във Валенсия показват как са били мамени работниците. В България им предлагали заплати, каквито после въобще не получавали – вземали много по-малко, ако въобще им плащали нещо. Много от пострадалите се оплаквали, че са били бити и заплашвани, за да мълчат. Българските и испански документи на работниците били прибирани от обвиняемите.
Според испанската полиция пострадалите не се оплаквали от тежките условия на живот, защото положението им в България не било много по-добро, пише “Ел Паис”, като уточнява, че експлоататорите и експлоатираните са от циганския етнос.
7 дни в седмицата те работели до 12 часа на ден с едва 15 мин. почивка за хапване. Настанявали ги в стари постройки с “нечовешки и нездравословни условия на по няколко квадратни метра”, спели на дюшеци на пода, под течащи покриви, без завивки, като често храната им била доставяна направо от боклука.
Според колективния договор всеки събирач на цитрусови плодове трябва да получава от 1,29 до 2,46 евро за една кофа от 20 кг плодове. На сънародниците си обвиняемите обещавали в България по едно евро на кофа, но на място им плащали най-много по 60 евроцента за 20 кг.
След като Рахимов и синовете му били задържани, работниците се завърнали по родните си места в Плевенско, уточнява “Ел Паис”. Техните показания се получават по видеовръзка.
http://kanal3.bg