Новите компании са изправени пред слабо търсене, липса на капитал, бюрокрация и страх да поемат риск.
Хуан Педро Мелинас е предприемач по неволя. Той започва бизнес за поддръжка на гробищни парцели през 2011 г., след като губи работното си място в сферата на маркетинга, разказва в. Wall Street Journal. Но други подобни компании се оказват голяма конкуренция, а Мелинас няма достатъчно клиенти, за да наеме повече персонал.
Сезар Мартин също стартира своя фирма за дигитално обучение, след като го уволняват от старата му работа. Но не успява да намери достатъчно рекламодатели или да вземе банков кредит, така че фалира. В същото време Джерар Видал основава компания за криптиране на данни, когато не успява да си намери работа, отговаряща на докторската му степен по физика. Но той е затруднен от цялата документация, изисквана за започването на нов бизнес в Испания, и откриването на фирмата е забавено с месеци от процес, който описва като “нелогичен, неефикасен и напълно обезсърчаващ”.
За мнозина в еврозоната, където орязването на бюджетите и съкращенията оставиха над 18 млн. души без работа, единственият начин да намериш работа е да създадеш свой собствен бизнес. Но тези, които го правят, са изправени пред редица трудности. Слабото търсене, липсата на капитал, голямата бюрокрация и страхът от поемането на риск поставят под натиск стартирането на компании в Европа. Скорошни изследвания показват, че хората, които са се заели с ранна степен на предприемаческа дейност миналата година, са едва 5% в Германия, 4.6% във Франция и 3.4% в Италия. Докато в САЩ са 12.7%. Дори и след като са стартирали, европейските бизнеси са по-малки и се развиват по-бавно, отколкото американските.
Редица пречки
Проблемите, пред които са изправени предприемачите, са една от причините за лошото представяне на европейската икономика след шест години на криза. Миналогодишен доклад на Европейската комисия признава за нуждата от много повече позитивни примери и призовава за “радикална промяна в подхода на ЕС към предприемачеството”. Той препоръчва по-добро образование, повече програми за финансиране и намаляване на регулациите.
За Испания, където безработицата е 23.7%, промяната е въпрос на оцеляване. Но новите компании там се сблъскват с проблеми. Над 45% от испанците на възраст между 18 и 34 години казват, че страхът от провал ги спира да стартират свой бизнес. В същото време заемите за малки бизнеси се свиват от началото на кризата. Правителствените инициативи в помощ на предприемачите са недостатъчни и са разпръснати сред различни агенции, като по-голямата част от тежестта остава за местните власти. Премиерът Мариано Рахой обеща да “постеле червен килим пред предприемачите”. Неговото правителство прокара законодателство, което окуражава наемането на работа, предлага данъчни облекчения, ограничава отговорността на предприемачите в случай на банкрут и включва обучителни програми в училищата. Икономистите казват, че тези мерки не са достатъчни, но те помогнаха на Испания да отбелязва по-голям ръст от други големи икономики в еврозоната.
Около един милион испанци са използвали помощите си за безработни, за да стартират свой бизнес, откакто страната влезе в рецесия през 2008 г. Някои от тези нови компании се представят добре, като технологичната фирма на Франсиско Хавиер Гомес и неговия брат, които използват 30 000 евро помощи за безработни за основаването й.
Мерки срещу бюрокрацията
Но подобни позитивни примери са по-скоро изключение. Проучване от 2012 г., проведено сред страните в ЕС, сочи, че бизнесите, стартирани от хора, изгубили работата си, имат с 42% по-голяма вероятност да фалират от тези, основани от хора, решили сами да напуснат. През 2013 г. изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) установи, че Испания е на второ място по съществуването на пречки пред предприемачеството сред 29 страни. Едно от най-големите предизвикателства е регистрирането на фирмата. През шестте месеца, в които Диана Фернандес и сестра й чакали различните разрешителни, необходими за отварянето на детски ясли миналата година, те похарчили по-голямата част от капитала, който имали, натрупан от помощите за безработни.
Страната напоследък полага усилия да намали изискваната от предприемачите документация. “Мерките да се съкрати бюрокрацията са налице, но процесът е много бавен. А Испания е страна в извънредно положение и няма време за губене”, обяснява Роберт Торнабел, икономист от бизнес колежа ESADE.
Вземането на заем също се оказва проблемно. Когато Дейвид Фито иска да отвори пекарна, след като е съкратен от банка преди няколко години, 30 финансови институции отказват да му дадат необходимия заем от 100 000 евро. Той казва, че бизнесът му сега се разраства. | Капитал Daily