Испанският художник Давид Ката: Иглата е четката ми за рисуване

С испанския художник разговаря Пиер Петров

Как започнахте да бродирате с игла портрети върху длани, г-н Ката, разкажете ми историята.
- Още от малък се интересувам от света на изкуството, първо беше музиката.

Учих 8 г. акордеон в Консерваторията

Мечтата ми бе да стана композитор. През свободното си време рисувах. Постепенно нещата се преобърнаха неочаквано – музиката стана хоби, а картините основно занимание. Записах изящни изкуства в художествената академия. Казвах какво искам чрез рисуването, скулптурата, фотографията и видеото. Темите, които съм вплитал в проектите си, са спомените, болката, тленността на всичко, което ни обкръжава, забравата, загубата на любим човек. Започнах да използвам тялото си като място за артистична изява и създадох проектите “Основи”, “Нито с мен, нито без мен” и “Под кожата ми”. Последният ми проект е този, за който ме питате, и се нарича “На ръба на чувствата”. Той е свързан с изобразяването на близки мои хора на дланта ми.

Давид Ката
Колко приятели и роднини са “зашити” на ръката ви и дали това е символ на вечно приятелство?

- До този момент съм направил портрети на 20 човека, между които роднини, близки, учители и моята приятелка. Картините представляват следата, която са оставили тези хора, минавайки през живота ми. Това не означава вечно приятелство. Говоря за чувства, изпитани преди време или в настоящето. Макар някои от тези хора да напуснаха живота ми, те бяха част от него.

Мозайка с портретите на близки и приятели, които е правил върху ръката си

Изпитвате ли болка, когато правите тези неща, и за колко време се възстановяват ръцете ви?

- Макар да не изглежда така, “На ръба на чувствата” не е болезнен проект, аз ползвам иглата като четка. Шевовете, които съм направил върху тялото си, са повърхностни – върху епидермиса.

Ръцете ми се възстановяват напълно за около 4 седмици.

Харесват ми всичките портрети, но как правите следващия и какво става с предишния?

- Този проект е замислен като автобиографичен дневник. Това означава, че ако сметна един човек за важен и свързан с моя живот, улавям неговото лице в ръката си. Всичките страници на този дневник са еднакво важни. Те са част от личната ми история.

На хората харесва ли им вашето изкуство, или по-скоро се ужасяват?

- По малко от всичко. В момента, в който реализирам пърформанса, съм много концентриран и не обръщам много внимание на публиката. На някои им харесва и се свързваме емоционално, други остават само с физическия акт на създаденото. Те не се интересуват какво реално символизира. Разбирам, че някои биха разчели това като насилие, защото се прави асоциация с игла и болка, но моето намерение не е такова. Това, което целя, е да установя връзка с тези хора – не само емоционална, но и физическа – симбиоза между раздялата и събирането, между болката и нежността.

Дядото на Давид Ката, изобразен на лявата му длан. Вдясно – след премахване на изображението

Когато започвате да “рисувате” нов портрет, имате ли идея дали ще се получи?

- Нямам никаква представа. С иглата и конеца оформям чертите и не си позволявам грешки, все пак това е моята кожа, поправките са неуместни. При всички случаи реалистичното предаване на човешкото лице е важно за мен. И пак повтарям – установяването на емоционална връзка с човека, когото рисувам, е крайната ми цел.

В разговора ни често използвате думата емоция. Кой е вашият двигател – тъгата, радостта или болката?

- Мога да опиша себе си като създател на емоции, през които минават чувства и лични съзерцания, които се опитвам да предам със символиката на своето изкуство. Всичко, което правя, има обосновка и причина, създавайки метафори с елементите, които използвам.

- Последен въпрос, приемете го с усмивка. Ако някой иска да закупи рисунката на ръката ви в оригинал, каква е цената?

- Няма пари, които да платят любовта към ръцете ми.

Визитка

Роден е в Галисия, Испания, през 1988 г. Завършва Изящни изкуства в академията в Понтеведра. Учил е фотография, живопис, скулптура. Спечелил е национални и международни награди, някои от които: първо място в конкурс за пластика – Оренсе, 2010 г.; първо място във фестивал на видеото, Барселона, 2013 г.; премията “Исак Диас Пардо” и др. Негови произведения са показвани в Испания, Куба, Чили, Мексико, Ню Йорк. /24 часа