2014/06/24 
“ДОКТРИНАТА ЗА ПОВДИГАНЕ НА БУЛОТО” ПОЗВОЛЯВА ДА ТЪРСИМ ДЪЛГОВЕТЕ СИ ОТ НЕДОБРОСЪВЕСТНИ ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА, КОИТО СЕ КРИЯТ ЗАД СВОИТЕ ИСПАНСКИ ФИРМИ
Преди около десет години имах интересен случай в българската си адвокатска практика. Една фирма дължеше значителна сума пари на друга. Едноличният собственик на фирмата-длъжник беше източил изцяло нейните капитали и я бе превърнал в една куха черупка, от която другата фирма-кредитор не можеше въобще да удовлетвори своите парични вземания и като следствие от това претърпя сериозни икономически загуби. За жалост по онова време в България не беше налице действащ правен механизъм, чрез който по търговски и граждански ред да се достигне до личните пари и банкови сметки на едноличния собственик на фирмата-длъжник. Подобен сценарий мoже да се разиграе и в Испания, но с една «малка» разлика.
Испанската съдебна практика и доктрина дава различен отговор на този проблем, който за съжаление е често срещан в търговския оборот на която и да е държава. При определени условия в Испания обаче, може да се атакува по неограничен начин и личното имущество на физическите лица (съдружници или акционери), които се крият зад съответната фирма-длъжник.
Става дума за познатата в испанската съдебна практика и научни и професионални среди доктрина за „повдигане на булото“ (“La doctrina del levantamiento del velo”).
Произходът й не е испански, а англосаксонски. Идеята e, че когато чрез механизма на ограничената отговорност на капиталовите дружества, се заобикаля закона за недобросъвестни цели, съдът може да насочи отговорността към лицата, които се крият зад тези дружества и към всички техни имоти, банкови сметки, движими вещи и всякакви други материални ценности. Подобна съдебна практика се заражда първоначално (налице е и сериозна паралелна и дори на места предхождаща британска съдебна практика) в САЩ в началото на ХХти век след засичането на множество злоупотреби в тамошния търговски оборот.
Постепенно, по съдебен път започват да се разкриват скритите злоупотреби, за които се използват формално фигурите на капиталовите дружества (т.е., на всички видове търговски дружества, при които е налице ограничена отговорност и при които съдружниците или акционерите им не отговарят за задълженията на самото дружество с личното си имущество на физически лица). На английски терминът се нарича “lifting the veil”. В Италия това е познатата доктрината на “скрития предприемач”.
Що се отнася до Испания, то тук доктрината навлиза в практическа употреба едва след превода през 1958г. на книгата на един германец: “Rechstform und realitat jurisdichten personen” („Правна форма и реалност на юридическите лица“), на немския юрист Ролф Серик (Rolf Serick 1922-2000).
Самият автор, Ролф Серик, анализира вече натрупания американски опит известен като доктрината за незачитането на юридическото лице (“disregard of the legal entity”) през призмата на европейските равни системи. Изучавайки американкия опит, Серик практически го трансформира за европейска употреба от континенталните правни системи.
Публикуването на този немски труд поражда нова полемика в цяла Европа, включително сред испанските юридически среди. Впоследствие испанският върховен съд (едно от първите му решения в тази насока е с дата 08.01.1980г.) приема прилагането на тази доктрина и формулира четири строго определени случая за употребата й:
Злоупотребата с юридическите форми с цел заобикаляне на закона или измама на кредиторите; Злоупотребата с идентичността на лицата, или сферите на влияние, или смесването на имущества; Външен контрол и управление; Декапитализация на дружеството;
Почти всички правни теоретици и действащи съдии обосновават горните стриктни ограничения свързани с опазването на правната сигурност, тъй като капиталовите дружества са основният двигател на стопанския прогрес особено, когато става дума за мащабни икономически проекти.
Допълнителните поддържащи норми от испанското законодателство, които подкрепят горната доктрина са чл. 6 и 7 от испанския гражданско процесуален кодекс. Съгласно цитирания по-горе чл. 6: „Действията, извършени следвайки буквата на някоя законова норма, които целят резултат, забранен от правовия ред или противен нему, се считат за извършени чрез заобикаляне на закона и не ще възпрепятстват надлежното приложение на нормата, която се опитват да заобиколят“.
От своя страна чл. 7 добавя следното: „1. Правата следва да се упражняват в съответствие с изискванията на добросъвестността; 2. Законът не подкрепя злоупотребата с правото или противообщественото му упражняване. Всяко действие или бездействие, с което, поради целите на дееца, поради неговия предмет или поради обстоятелствата, при които се извършва, се превишат отявлено нормалните граници за упражняването на едно право, с вреди за трети лица, ще даде основание за съответно обезщетение и за постановяването на съдебни или административни мерки, които да не позволят продължаването на злоупотребата.“
В чисто практически план това означава, че към настоящия момент, в Испания всяко едно лице, било то физическо или юридическо такова, може да заведе дело за обезщетение и овъзмездяване за претърпените от него материални загуби, както и да го насочи последващо съдебно изпълнение срещу личното имущество на физическите лица дръзнали да „източат“ дадена фирма-длъжник и по този начин да извършат прикрито присвояване на средства, които не им принадлежат. Обикновено тези дела са технически сложни и изключително интересни от правна гледна точка. От началото на въвеждането си в Испания, доктрината за повдигане на булото винаги е помагала за възстановяването на равновесието и справедливостта в търговския оборот.
Статията изготви адв. Дора Пощакова
Тел. 629 061 545 www.poshtakova.com