Във връзка със запитванията, които получаваме относно доказателствените средства за износа на стоките във връзка с прилагането на освобождаването от облагане с ДДС по силата на член 21.5º LIVA към услугите, пряко свързани с износа, в настоящия текст ще ви запознаем с официалното становище на Главна дирекция Данъци относно средствата, които служат за тази цел и тяхната оценка.
Що се отнася до акредитирането на изискванията, необходими за прилагане на освобождаването и по-специално на ефективното излизане на стоките извън територията на Общността при условията, предвидени в данъчния регламент, следва да се посочи, че нито в Законът или в регламента за данъка са посочени средствата за доказване, които акредитират износа, поради което ще трябва да се прибегне до уреденото в член 106 LGT, който установява, че в данъчните процедури ще се прилагат нормите, които са изброени в Гражданския кодекс и в Гражданския процесуален закон, относно средствата и оценката на доказателствата, освен ако законът не предвижда друго.
За тази цел трябва да се вземат предвид разпоредбите, установени във връзка с доказателствата по глава V на дял I от книга IV от Гражданския кодекс, както и разпоредбите на глави V и VI от дял I от книга II на Закон 1/2000. от 7 януари на Гражданско-процесуалния кодекс (BOE от 8 януари 2000), в чийто член 299 са изброени доказателствените средства.
Що се отнася до оценката на доказателствата, следва да се отбележи, че испанската правна система се ръководи от общият принцип на свободна и съвместна оценка на всички предоставени доказателства. Отхвърля се като общ принцип системата за конкретно доказателство или доказателство, потвърдено от оценител.
Във всеки случай документацията, доказваща ефективното излизане на стоките, предназначени за износ, трябва да бъде изпратена от получателя на транспортната услуга до доставчика на услугите, пряко свързани с износа, в максималния срок от три месеца, следващ износа на стоките.
От друга страна, в износа по море се разбира, че стоките напускат митническата територия, когато, след като са изпратени за износ, има доказателства за превоза на същите. Споменатата пратка подлежи на сертифициране от митниците, чрез които стоката напуска границите на територията на ДДС. Независимо от гореизложеното, не е възможно a priori да се ограничат средствата за доказване, чрез които за целите на ДДС може да се докаже, че стоките са изпратени. Всичко това, без да се засяга достатъчността на предоставените доказателствени средства, подлежи на оценка от съответния административен орган.
Изготви
Галя Иванова Душева,
Economista
IVANOVA TAX & LAW, S.L.
Tel. (+34) 966 490 849