Дворецът „Кралица София“ в Града на изкуствата се превръща в архитектурния символ на Валенсия. Проектът е един от шедьоврите на гениалния Сантяго Калатрава
Европейските градове обикновено строят комплексите си за отдих и развлечение малко встрани от централната градска част. Те са най-често дело на някои от най-добрите архитекти в света и са с новаторски съвременен дизайн.
Във Валенсия се намира един от най-добрите такива комплекси – Градът на изкуствата и науките, внушителен пример за модерна архитектура. Това е ансамбъл от пет зони, разположен в сухото корито на отклонената р. Турия.
Строителството му започва през 1996 г. и в завършения си вече вид той включва: полусферичен Планетариум, IMAX кино с лазерно шоу, Дворец на изкуствата “Кралица София”, Музей на науките “Принц Филип”, Пасаж (пешеходна алея) и Океанографски парк на открито.
Заобиколен от атрактивни потоци и плитки басейни, “градът” и прилежащите му зони се използват денонощно като място за отдих и развлечения.
Няма съмнение, че Градът на изкуствата и науките стимулира развитието на Валенсия – през последните няколко години броят на туристите в този испански град е нараснал повече от два пъти.
Сюрреалистичният “град” на Калатрава съчетава авангардна архитектура с водни басейни и богато озеленяване. Архитектът, отговорен за създаването на този забележителен комплекс, е роденият във Валенсия Сантяго Калатрава.
Неговото архитектурно въображение и проницателност се съчетават много добре с другите му умения в областта на строителното инженерство и урбанистиката.
Посетилите парковия комплекс “Parque das Nacoes” и гарата “Oriente” в Лисабон, операта “Санта Круз” в Тенерифе, Пешеходния мост в Мурсия и Комуникационната кула в Барселона, са добре запознати с работата на Калатрава. Той е избран да проектира и новия транспортен терминал на Световния търговски център в Ню Йорк, който трябва да бъде завършен през 2009 г.
В миналото Валенсия е изоставала от Мадрид и Барселона в културно и архитектурно отношение. В стремежа си да предаде на третия по големина град на Испания по-добър културен облик и да постигне туристически магнетизъм, сравним с този на Музея на Франк Гери в Билбао, регионалната управа се заема да застрои терен от 86.5 акра в едно сухо речно корито по средата между старата част на града и крайбрежния му район.
През 1991 г.роденият във Валенсия архитект-инженер Сантяго Калатрава печели конкурс за телекомуникационна кула на това място, а скоро след това получава поръчката да построи там Град на изкуствата и науките.
След промените в правителството през 1996 г. се взема решение в западния край на терена вместо планираната телекомуникационна кула да се построи Дворец на изкуствата “Reina Sofia” (“Кралица София”), който да включва и опера.
След десет години и инвестирани 454 милиона долара един от последните елементи на грандиозния план – Дворецът на изкуствата с площ 475 000 кв. фута, е най-накрая завършен.
Сюрреалистичният “град” на Калатрава включва градини, плитки басейни и изцяло бели, конструктивно пищни сгради от стомана, стъкло и бетон.
Сградата на операта е разположена на главната му ос, която я свързва през огромния терен с полусферичния Планетариум/IMAX кинотеатър от 1998 г. (сграда, наподобяваща човешка очна ябълка, с очната кухина и клепача, разположена над водно огледало с площ над 260 000 кв. фута) и надлъжния Музей на науките “Принц Филип”, завършен през 2000 г.
Дворецът на изкуствата е изумителна сграда, шедьовър на модерната архитектура. Тя е като голяма скулптура, изобилстваща със символизъм. С дългия си 760 фута покрив, представляващ един чисто жестови гребен от конзолна стомана, скулптираният Дворец на изкуствата несъмнено прилича на операта на Калатрава в Тенерифе.
При версията във Валенсия двойка стоманени раковини, покрити с бяла мозайка от парченца начупени плочки (традиционната керамична мозайка, широко използвана от Антони Гауди), обгръщат една предимно стоманена сграда. Дворецът “Кралица София” е един от най-големите центрове, посветени на изпълнителските изкуства. В него могат да се провеждат различни представления, както и концерти, оперни, танцови и театрални постановки.
С общ капацитет на закритата си част за 4000 зрители, сградата включва четири театъра: забележителния оперен амфитеатър с 1390 места, аудиторията на горния етаж с 1585 места, камерната зала “Аулата на маестрото” с 380 места, както и място за представления на открито, защитено само от надвисналия покрив.
Сградата е с новаторски дизайн, с площ над 40 000 кв. м и височина 73 м, с висящи платформи на различни височини, с алеи и градини, до които се стига с панорамни асансьори и по стълбища, разположени в стоманената обвивка от двете страни на сградата.
Контрастът между полупрозрачната стоманена обвивка и прозрачността на огромните остъклени обеми поражда променливи усещания у движещите се из сградата.
Града на изкуствата и науките във Валенсия е внушителен пример за модерна архитектура.
Основната форма на сградата е купол под голяма стоманена каскада, крепяща се на две опори, като източният край на покрива се издава напред без никаква опора.
Метална конструкция с формата на перо се проточва над сградата, тръгвайки от една подсилена бетонна опора. За строежа на сградата е използван предимно бял бетон, който покрива главните й конструктивни основи.
Мястото на сградата е важно, тъй като тя е разположена сред над 87 000 кв. м градини с 10 000 кв. м плитки басейни и свързани обиколни алеи.
Покривът, или “перото”, е най-забележителният от архитектурна гледна точка детайл – 230 м дълго, състоящо се от две раковини, които обгръщат сградата отвън.
Те са построени от ламинирана стомана, с приблизително тегло 3000 т. Отгоре е положена фина керамична мозайка, която заедно с белия бетон придава на външната повърхност на сградата бляскавост и през деня, и през нощта.
Покривът се крепи на две опори – едната в западния край, а другата в средната секция, докато източният му край е изцяло издаден напред. Сградата, чиито извити форми я правят лещовидна, е дълга 163 м и широка 87 м.
Тя е проектирана с двойната цел да функционира като аудитория с много зали и да създаде една поразителна забележителност за града.
Най-привличащи погледа са двете тесни раковини над овалната основа като абстрактно перо или издута от вятъра панделка.
Иновативният дизайн на Калатрава ще позволява на зрителите да наблюдават репетициите през стъклените панели и да се наслаждават на изгледа от “палубите” на подобната на кораб опера.
Морската тема се съчетава много добре с разположението на сградата в пресъхналото корито на р. Турия и близостта и до морето. За Калатрава завършването на операта е кулминацията на 14 години работа.
Коментарът на архитекта е: “Поради дългия период на реализация размерите и затова, че е свързан с музиката, това е най-напрегнатият ми и усилен проект досега, на него съм посветил най-дълго време. Той представлява корелация между зрители, музиканти и артисти”.
Описанията на Двореца на изкуствата варират от “съчетание между морски съд и междузвезден кораб” до “някакъв вид праисторически трилобит” или “гигантски шлем на воин”.
Но както и да се възприема сградата, тя несъмнено ще се превърне в символ на град Валенсия, точно както стана с операта в Сидни, Австралия.