Реклама
Валенсия – Агенция за недвижими имоти “Nuevo Hogar” – Телефон 633 283 361
Валенсия – Ремонт на компютри и лап топи: тел. 600 036 514
Валенсия – Български здравни, детски, семейни и християнски книги – телефон: 652 125 994; Librosbg.com
Валенсия – Агенция за недвижими имоти “Nuevo Hogar” (Нов Дом) – Открийте своя нов дом с нас! Телефон 633 283 361.
Българският портал за Валенсия

Шест извода от изборите в Испания

Снимка: архив Ройтерс

 

 0000208213-article3

При подготовката на изборите в неделя в Испания медиите твърдяха, че те ще бъдат както непредсказуеми, така и разтърсващи. И наистина, резултатът беше разтърсващ, коментира POLITICO.

Както социологическите проучвания показаха още преди това, управляващата Народна партия излезе на първо место. Както много слухове пък подсказваха – включително един прошепнат на Ангела Меркел от Мариано Рахой в Брюксел по-рано тази седмица, крайната левица Подемос излезе почти на второ място, съвсем малко след левоцентристките Социалисти. Бунтовническата либерална партия Сиудаданос зае четвърта позиция след изтощителна предизборна кампания. Макар че финалните резултати все още се чакат, вече могат да се изведат няколко извода от изборите.

1. Рахой срещу политическата физика

Икономическата и политическата криза в Испания достигна пика си в средата на първия мандат на Рахой като министър-председател, но изглежда моментът беше благоприятен за него. Макар че делът на вота на Народната партия намаля от 44,6% през 2011 г. до 28,7% днес, фактът, че партията остана лидер, е знак за бавно подобряващите се нива на икономическо доверие в страна, където безработицата остава изключително висока, а спомените за кризата – свежи. Народната партия остава лидер въпреки шоковете, които иначе биха унищожили други европейски правителства. Ако остане на власт, то това би било чрез миноритарно правителство, но предвид обстоятелствата дори това си е цяло постижение.

2. Нови избори съвсем скоро?

При 94% от преброените гласове Народната партия и Сиудаданос заедно имат 162 места и са съвсем близо до мнозинство (176 места) в испанската долна камара. Ако обаче сделка между Народна партия, Сиудаданос и малки регионални партии не може да бъде постигната, три други опции са също аритметично възможни: коалиция в германски стил между Народната партия и Социалистите, коалиция от партии срещу Народна партия с участието на Социалистите, Подемос и Сиудаданос или коалиция на всички леви. Всички те обаче изглеждат невероятни.

Ако станат част от голяма коалиция, това ще бъде истинско самоубийство за Социалистите, нейният лидер Педро Санчез мрази Рахой, а целият фундамент ще се превърне в анатема за силно разнообразната политическа култура на Испания.

Междувременно лидерът на Сиудаданос Алберто Ривера изключи подкрепа за правителство, включващо Подемос и настоя, че най-голямата партия трябва да управлява. За да подкрепи коалиция срещу Народната партия, той ще трябва да покаже на избирателите си, че няма никаква друга алтернатива и да предложи огромни отстъпки. Трудно е да си представим, че това ще се случи.

Единствената друга алтернатива – и най-вероятна, ще бъде сделка между Социалистите, Подемос и по-малките регионални партии. Това ще доведе до огромна конституционна реформа, вероятно включваща федерално установяване на Испания и оставката на Санчез в полза на Сусана Диаз, гуверньор на Андалусия и фигура, която останалите партии предпочитат. В противен случай може би наближават нови избори.

3. Испания има ново политическо разделение: стари срещу нови

Испания днес е вече страна с четири основни партии. И все пак тяхната подкрепа не е разпределена по равно.

В по-малките градове и провинциална Испания старият ред на Народната партия и Социалистите продължава. Кастилия и Леон остава бастион на Народната партия. Такива региони все по-често имат по нещо общо: упоритата им лоялност към старите партии, преследвани от корупционни скандали и отговорност за икономическата криза на Испания.

В големите градове като Мадрид, Валенсия и Барселона обаче новите партии – Подемос иСиудаданос, излизат рязко напред. Затова Испания все още е страна, разделена между лявото и дясното (както е било за дълго и надълбоко). Но сега е и страна, разделена между старите политици и новите, между големите градове и малките.

4. Двупартийната структура е мъртва

След годините на Франко демокрацията в Испания бе направена така, че да промотира стабилен, дори удобен, двупартиен ред, който промени страната с политика, дълго дефинирана от разделение и жестока конфронтация. И това се оказа успешно.

Но страничният ефект от дългите години управление на Социалистите и на Народната партия, при което двете партии обикновено взимаха три четвърти от гласовете, подхрани кронизма, корупцията и самодоволството. Сега това приключи. Бипартийността, терминът, който досега описваше хегемонията на Народната партия и Социалистите, е мъртва.

Дали ще се появи нов двупартиен ред – може би реформирана Народна партия срещу Подемос, не е ясно. През следващите седмици ще станем свидетели на няколко събития: кои партии (ако изобщо има такива) ще станат част от правителството и дали Народната партия, ако продължи да води, ще бъде принудена да реформира избирателна система. Единственото сигурно е, че предстои промяна.

5. Слаб министър-председател

В демократична Испания след диктатурата нито една партия не е побеждавала на национални избори с резултат под 34,4%. Сега обаче Народната партия спечели само 28,7% от гласовете. Това предизвиква следния въпрос: вярно ли е, че в страна, където най-голямата партия се наслаждава на необикновено силно надмощие в законодателния процес, представянето ѝ с малко над четвърт от гласовете трябва да доминира в политиката с цял мандат, и то над партии, които са съвсем малко по-непопулярни от нея? Дали изборите ще доведат до сериозна политическа реформа зависи от партийното съзвездие, но ако това не се случи, Рахой ще бъде по-зависим от външни сили, отколкото който и да е друг лидер от години насам.

6. Още фрагментиране в Каталуния

Изборите в Испания са интерлюдия към драма, която иначе продължава от само себе си: независимостта на Каталуния. През септември изборите в региона доведоха до мнозинство (по места, макар и не по вот) за отделяне. И все пак следващите месеци показаха сериозно фрагментиране, като лявата националистическа Candidatura d’Unitat Popular (CUP -Кандидатура за народно единство) отказа да се присъедини към останалите подкрепящи отделяне сили, които са съгласни центристът Артуро Мас да стане президент.

Ако Мас не достигне скоро до сделка, може да се наложи ново допитване до избирателите. Резултатите от общите избори в Каталуния обаче не са добри за него, тъй като те показаха по-голяма подкрепа за конкурентната Подемос и все по-малък вот за новите партии, възникнали след разцепването на партията на Мас.

По статията работиха: Виктория Тошкова, редактор Десислава Попова / Инвестор

Коментарите са затворени.