Реклама
Валенсия – Агенция за недвижими имоти “Nuevo Hogar” – Телефон 633 283 361
Валенсия – Ремонт на компютри и лап топи: тел. 600 036 514
Валенсия – Български здравни, детски, семейни и християнски книги – телефон: 652 125 994; Librosbg.com
Валенсия – Агенция за недвижими имоти “Nuevo Hogar” (Нов Дом) – Открийте своя нов дом с нас! Телефон 633 283 361.
Българският портал за Валенсия

Специално интервю с комика и имитатора Звезделин Минков за българите в Испания

0bf6dc8e-c9c1-4773-8acd-aed96dc7afd9Когато поисках интервю на неотразимия ни комик и невероятен имитатор Звезделин Минков, нямаше нужда от втора покана – прие сърдечно и с готовност отговори на въпросите ми. Засега от дистанция, но с обещание и пожелание срещата му с нашенските  почитатели в Испания да не е последна, а традиция за бъдещи гастроли тук.

   Повод за интервюто е книгата му ¨Малки спомени за големия Парцалев¨, издадена от ¨Сиела¨. Премиерата отдавна е минала, но мечтата остава – въпросите и отговорите днес да са само повод за гостувания на испанска територия.
Големият имитатор на редица комици и на самия Тодор Живков е роден не кога да е, а на 10 ноември (1959 г.). След толкова изиграни роли в театрите в Кърджали, Враца и Ямбол днес е актьор на свободна практика в България.
ad950fc3-f29f-47f9-87b5-076eda93ed3bРазговорът ни няма да е ¨жълт¨, това е ясно още в началото. И аз решавам първо да попитам:

   – Какво те подтикна да напишеш ¨Малки спомени за големия Парцалев¨?
- Съдбата ме срещна с един невероятно добър човек от Стара Загора – Антон Тонев. Той ми даде идеята да напиша книга за най-добрия наш комик – Георги Парцалев. Това ме смути и аз се паникьосах. Стори ми се кощунство! Да пишеш за такъв театрален и филмов колос, не е лека работа… Но когато приятелят ми Антон каза, че вярва в мен, запретнах ръкави… Започнах я на 31 октомври 2012 г. (годишнина от смъртта на Парцалев) и я приключих на 1 април, Денят на хумора!

   – Има ли нещо, което премълчаваш в книгата си?
- Нищо! Разказвам с огромна любов за човечността и огромното дарование на големия българин Георги Парцалев. С него се познавах цели десет години. Той беше сърдечен, общителен, весел, от него струеше безкрайна доброта! Това, което писаха жълтите издания, не отговаря на истината. Бате Жоро (както всички ние го наричахме) заболя от левкемия. На 1 октомври 1989-а го приеха на лечение в правителствена болница . На 31 октомври, понеделник, в 8:30 часа сърцето му спря да тупти. България изгуби смеха си.

   – В книгата се наричаш ¨щастливец¨. Вярваш ли в съдбата, в добрия шанс?
- Абсолютно! Роден съм под щастлива звезда. А и така са ме кръстили. Обичам България, работата си, децата си, хората около мен. Какво друго ми трябва? Е, да – любимата жена! Имам я до себе си и не мога да се оплача!

 a87d90e3-bf19-4fc2-bcd2-ee2ed7222437  – А имал ли си неловки ситуации в живота или на сцената?
- Ха-ха-ха! В живота съм имал няколко такива ситуации, в които съм се чудил как да се измъкна… Преди много години бях поканен да направя шоу в Младежкия дом в Свиленград. Пристигам аз и понечвам  да вляза в стаята на шефа на Дома, но близо до вратата има билярдна маса и точно една дама се беше прицелила в топката. А да удари топката с щеката, а да я удари… Не та не! Стои наведена и само се прицелва. А аз трябваше да мина покрай нея. Накрая се приближих, извиних се и я прихванах леко отзад, през кръста, докато минавах. После, в стаята на шефа на Дома, разказвам аз и колкото по-подробно описвам дамата, толкова по-сконфузено става. Всички мълчат и гледат в пода. В края на моето пищно описание разбрах, че това е жена му. Жената на шефа.
Колкото до сцената – не, не съм имал подобни гафове. Само веднъж изтръпнах. В Ямболския театър играехме ¨Майстори¨ от Рачо Стоянов. Седем мъже стоим мирно в дъното на сцената и слушаме изповед на един от главните герои. Ненадейно се скъса една от чигите, които поддържаха огромен 500-килограмов дървен декор, изобразяващ слънце. Чу се страшно скърцане и с ужас забелязах как това дървено ¨слънце¨ заигра пред очите ни. Ту се отдалечаваше, ту се приближаваше, а ние не помръднахме! Професия, какво да се прави?

   – Кое е най-нелепото нещо, в което са те обвинявали?
- В края на 80-те години бях поканен да направя шоу на работници от обувен завод в Габрово. В голям киносалон се събраха неколкостотин души и аз започнах… Имитирах Григор Вачков, Тодор Колев, Георги Парцалев… Когато стигнах до гласа на Никола Анастасов, един от работниците стана прав и извика силно: ¨Не Ви ли е срам да ни лъжете бе, другарю? Какво си мислите – че Ви вярваме ли? Та нали се усеща, че това е запис?! Я накарайте да спрат записа и продължете сам, без микрофон! Да Ви видим тогава!¨. В притихналата зала аз излязох пред микрофона и започнах да имитирам , изпънал вратни жили до пръсване… Аплодисментите бяха френетични, а човекът, който се бе обадил, дойде до сцената, за да ми се извини.

   – Определяш ли се като ¨човекът, който разсмива¨ и кое твое лице би ти се искало да скриеш от публиката?
- Да, обичам да разсмивам, защото денят на хората стана прекалено груб. Те са изнервени, ядосани на институции, партии, парламент. Смехът е най-доброто хомеопатично лекарство, което съм готов да раздавам денонощно! Нищо не крия от публиката. По принцип съм много тъжен човек. Но това само ми помага да ги разсмея. А когато много ми натежи, сядам и си изливам сълзите в стихове. Автор съм на три стихосбирки.

   – Ако се върнем назад във времето… Би ли избрал друга професия и какво ти дава и отнема актьорската?
- Винаги съм твърдял, че нашата професия е най-интересната в света! Не стига че си доставяш удоволствие да забавляваш хората, а пък получаваш и хонорар!  И десет пъти да се преродя, винаги ще искам да се занимавам с това! Изпитвам блаженство, когато застана под прожектора… Несравнимо е чувството, когато след представление дойде много възрастна жена до мен и ме помоли да се наведа, за да ме целуне и благослови! Случвало ми се е няколко пъти. После дълго не мога да заспя.
Наскоро написах авторски моноспектакъл. Играх го в София, в родния си Козлодуй, в Ямбол, в Кърджали. Навсякъде аплодисментите са нескончаеми. Това ме прави щастлив!
Имам отколешна мечта – да играя за българите в чужбина! Вярвам че ще ги накарам да се смеят и плачат едновременно! Няма да искат да напусна сцената!

   – А кого не би имитирал и защо?
- Всяко нещо, което се прави без любов, се нарича имитация. Но аз дори когато имитирам, го правя с любов.

   – Какво би посъветвал младите, които гледат към актьорството?
- Хей, младите! Да внимавате с тази опасна професия! Не е за всекиго! Опитайте се, преди да кандидатствате в НАТФИЗ, да научите речта на Странджата от ¨Немили-недраги¨ на Вазов. След това я изпълнете пред родителите си. И пред гаджето си. Ако нищо не ви трепне под ризата и очите ви останат сухи до края, по-добре се откажете. Идете да продавате сирене. Или компютри.

   – Би ли дошъл на гастрол при българите в Испания и при какви условия?
- Много ми се ще да зарадвам своите сънародници зад граница! Имам приятели, които живеят в Испания… Например Ивайло Хичовски от Бяла Слатина. Представям си какво щастие би било да ме види и чуе! Ами ако Асоциацията на българите във Валенсия реши да организира БЪЛГАРСКА ВЕЧЕР НА ХУМОРА, с удоволствие ще ви посетя! Могат да ми пишат на: zvezdelin.minkov@abv.bg
Благодаря за проявения интерес! И… до скоро виждане!

———————————-
IMG_20151102_175617ImagenИнтервюто взе и подготви: Rossi VAS/Росси ВАС

Творческата ми страница

Mi página artística
La mia pagina di arte

https://m.facebook.com/izkustvo.v.ranica?ref=bookmarks

Коментарите са затворени.