Реклама
Валенсия – Агенция за недвижими имоти “Nuevo Hogar” – Телефон 633 283 361
Валенсия – Ремонт на компютри и лап топи: тел. 600 036 514
Валенсия – Български здравни, детски, семейни и християнски книги – телефон: 652 125 994; Librosbg.com
Валенсия – Агенция за недвижими имоти “Nuevo Hogar” (Нов Дом) – Открийте своя нов дом с нас! Телефон 633 283 361.
Българският портал за Валенсия

Валенсиянския доматен бой

Всяка година в края на август малкото испанско село Буньол посреща хиляди гости на своята “Томатина”. Това е един от новите празници в страната, въпреки опитите напоследък да му бъдат приписани древни корени. Води началото си едва от средата на миналия век.

Говори се, че всичко започнало през лятото на 1945 г., когато на площада в селото се сбили две групи младежи и започнали да се замерят с домати. Включили се и възмутени граждани, улучени погрешка. На следващата година боят бил повторен – този път за развлечение.

Първоначално кметството било категорично против идеята и дори няколко години забранявало доматените битки. Да не забравяме, че в онези година Испания още била под властта на Франко, чийто режим проповядвал строг морал, ред и дисциплина. Млатенето с червени домати се възприело като истинско покушение срещу устоите на диктатурата. Населението на Буньол обаче решило да остане вярно на разкрепостения си дух и в отговор на суровата забрана организирало майтапчийско “Погребение на домата” – с шествие, съпроводено от оркестър в черни костюми, който изпълнявал траурни мелодии. Властите усетили, че съвсем ще станат за смях, ако продължат да се инатят, и разрешили празника.

Днес жителите на Буньол гордо информират, че тяхната “Томатина” е най-популярната фиеста в Испания след “Седмицата на Сан Фермин” с надбягването с бикове в Памплона. Празниците в Буньол също траят една седмица. “Томатината”, за която е отредена срядата, е кулминацията. Все повече хора идват, все повече домати са нужни. Всяка година се жертват над 100 тона. В организацията на фиестата участват всички от Буньол. Едни се грижат за реда, други продават сувенири, трети – храна и напитки. Заетите с “творческата част” също са много. В същото време кофи с вода се изливат върху веселяците на площада. Поливат ги и с маркучи от околните сгради.

В 12 ч. е даден сигналът за същинската част на “Томатината”. Камионите тръгват, а по десетина здрави мъже, покатерени отгоре, разхвърлят от тях доматите. Хвърчат червени зеленчуци, лее се доматен сок като из ведро. Пазиш се с едната ръка, с другата хвърляш, ако докопаш домат.

Викове на възторг, плач на уплашени деца, които още не знаят, че да се цапаш с домати вече е много модерно. Околните сгради почервеняват като след разстрел. Доматената каша под краката на участниците се качва до глезените, мнозина се подхлъзват и падат в нея. Някои – особено полуголите младежи, които са и най-активните участници – го правят нарочно. Властите твърдят, че за толкова битки никой не е пострадал.

Сред инструкциите, които се раздават на гостите, изрично е написано доматите да се смачкват, преди да се хвърлят. Невинаги се прави, разбира се. Проверено е, че да те ударят с твърд домат, си е изпитание. Другите инструкции за празника са обичайни – да не се мятат бутилки и фланелки, както и че фиестата приключва точно след един час – в 13 часа, и след това нямате право да се биете. Е, поне не с домати.

После идва ред на голямото миене – на хора и улици. Гостите очевидно много се забавляват. Разноезични са – преобладават американците, има и японци, и австралийци.

На гарата в Буньол срещнах новозеландка, която беше дошла в Испания специално за фиестата. Има, разбира се, и много европейци, както и испанци от други части на страната. Във всеки случай цифрата 40 000, спомената от организаторите за броя на гостите, ми се стори твърде преувеличена. Може би е част от рекламата – така след някоя и друга година току-виж наистина станали толкова.

Мнозина в Испания са на мнение, че именно празници като “Томатина”-та, встрани от тежката история и религиозните традиции – могат да доведат допълнително туристи в страната. Напук на кризата в туристическата индустрия, тук гледат сериозно – Испания е втората световна сила в бранша след Франция. Очевидно е, обаче, че в променящия се свят, в който живеем, никой няма запазено място на върха. /journey.bg

Коментарите са затворени.