Реклама
Валенсия – Агенция за недвижими имоти “Nuevo Hogar” – Телефон 633 283 361
Валенсия – Ремонт на компютри и лап топи: тел. 600 036 514
Валенсия – Български здравни, детски, семейни и християнски книги – телефон: 652 125 994; Librosbg.com
Валенсия – Агенция за недвижими имоти “Nuevo Hogar” (Нов Дом) – Открийте своя нов дом с нас! Телефон 633 283 361.
Българският портал за Валенсия

БГ художник оцветява Испания

20131129_0015Който веднъж е ял емигрантски хляб, пак ще го яде, смята Красимир Митев

Художникът Красимир Митев е роден във Враца. Завършва института за преподаватели по изобразително изкуство в Дупница, след което пластични изкуства, дизайн и педагогика на изкуството в СУ “Св. Климент Охридски”.

От 12 години живее и работи вИспания. Сред най-големите му успехи там е участието му в международното биенале на изкуствата в Майорка през 2009 г. “Бях единственият българин сред 60 творци от различни държави и много се вълнувах. Невероятно изживяване”, споделя художникът.
Преди година обаче се връща у нас с нестандартна мисия. „Исках да дам на България това, което не успях, докато бях в чужбина.

Мечтаех да си върна загубеното в родината”, казва Митев. И успява. Среща се гл. ас. д-р Мариета Савчева, преподавател в департамента за усъвършенстване на учители в СУ и тя му разказва историята на общинския детски център в Радомир. Оказва се, че след пожар всичко там изгаря, сградата е възстановена с обществени средства и е обявен конкурс за нов директор. Краси се явява на конкурса и печели поста.

Балетни пачки

„Трябваха ми месеци, за да навляза в работата, да прочета всички закони, наредби, членове и алинеи. Но успях”, споделя творецът. Сега при него идват стотици деца, които пеят, танцуват, рисуват и всичко това е безплатно. През пролетта Митев организира благотворителна изложба и всички пари от продадените картини отиват за нови пачки на малките балерини в Радомир.

„Рокличките им бяха изгорели в пожара и реших да им купя нови. В очите на децата там виждам спокойствие и любов. Те ме зареждат”, казва Краси. Малките художници в Пернишко най-много обичат да рисуват пролетни пейзажи, цветни пеперуди и есенни листа. Сред тези приказки се озовава всяка сутрин и художникът, който отива първи в центъра, прави си кафе и го пие с чистачката. „Тя е най-верният ми служител там”, казва с усмивка творецът.

„Преподавам изобразително изкуство и в София, но намирам голяма разлика между децата в столицата и в малкия град. Тук малчуганите са по-напрегнати и агресивни. Сякаш попиват от енергията на забързаното ни ежедневие”.

През последната година Краси направи три самостоятелни изложби. Последната му експозиция е озаглавена „Целувка от Испания”, защото според него целувката е първото нещо, което получаваме, след като се родим и именно тя е една своеобразна врата, през която преминаваме на края на нашия жизнен път.

Творецът цитира Буда и разказва за философията си на живот. „Когато искам да бъда щастлив, просто го правя”, казва Краси.
Рисува своите сънища и мечти с живописен нож, но с усмивка предупреждава, че тази техника е опасна и няколко пъти му се е случвало да се пореже. В платната му обаче няма и следа от болка. Творбите му са посветени на чувственото в живота и любовта. Вдъхновение черпи от устните и очите на любимата жена – “по-нежна от блян”.

„Учил съм се от най-големите, като Тома Трифоновски. Още помня неговото вълшебно ателие във Враца. Намираше се в една висока сграда срещу автогарата. Имаше приказна висока спалня и много красива млада жена. Тя е чест персонаж в творбите му”, споделя творецът. Най-много се впечатлил, когато един път отишъл при Тома, а на входа на ателието му висял с главата надолу умрял фазан, вързан за единия крак.

Когато попитал Трифоновски какъв е този странен ритуал, той му казал, „А, чакам го да изсъхне и ще го хапна като мезе. Филето от фазан е страхотно, ти не си ли пробвал?”. Краси така и не го опитал, но пък още тогава имал една мечта – да живее на брега на морето в Испания и да си хапва морски дарове.

„Заминах през 2002 г. по любов и се върнах преди година пак по любов”, споделя художникът, който е горд баща на две деца. Първият му опит да емигрира в страната на тореадорите обаче завършил с фиаско. „Продадох си колата, напуснах работата ми, която беше страхотна, оставих съпругата си и дъщеря ми и хванах автобуса”, спомня си Краси.

Два дни по-късно вместо да се разхожда из центъра на Барселона и да разглежда архитектурата на Гауди, художникът бил на сръбската граница, с две прасета. Купил ги след щура местна сватба, на която попаднал случайно. На сутринта бил отново при граничарите, останал почти без пари. Това обаче не го спира. „Всичко е вътре в нас, силата да мечтаем и да бъдем успешни се крие някъде дълбоко в душата”, смята авторът на експозицията „Целувка от Испания”.

История с щастлив край

Историята на Краси е колкото вдъхновяваща, толкова и достойна за приключенски филм. В нея се преплитат еспадрили, картини, бедност и лукс. Когато попаднал за първи път на испанска земя, му се наложило да спи в малка стая с три легла в беден хостел. След това се озовал в църквата на милосърдните сестри в Сантандер и се научил да шие еспадрили, за да може да се изхранва. По-късно започнал работа в строителството и се захванал да боядисва фасади на сгради.

„Бутах количка с камъни срещу 50 евро на ден, наех си стая, в която нямаше никакви мебели, защото беше най-евтино и нито за миг не съм се съмнявал, че ще успея”, казва Краси. Оказало се обаче, че бояджийската работа няма нищо общо с рисуването. „Колкото и да боядисвах, все ме теглеше към изобразителното изкуство и затова реших да разнообразя еднотипните бели фасади на сградите в Сантандер с цветни рисунки”. Под всяка своя творба Краси слага абревиатурата БГ. Казва, че така иска да покаже на света, че страната ни е велика и че и ние можем да правим изкуство.

През 2007 г. Краси се мести във вълшебната Палма де Майорка, която се оказва голямата му любов. „Който веднъж е ял емигрантски хлаб, пак ще го яде”, смята художникът. /Източник: Новинар

Коментарите са затворени.